Днес сутринта разглобих задния спирачен апарат. Преди това го промих обилно с газ за осветление, после с кореселин и накрая му сипах машинно масло, за да няма изненади.
Супорта разглобен:
- IMG_3013.jpg (630.2 KiB) Прегледано 5966 пъти
Вижда се в какво състояние са водачите на супорта. След 15 минути:
- IMG_3014.jpg (583.9 KiB) Прегледано 5966 пъти
Регулиращия болт за аксиалната позиция на апарата беше много зле, отне ми повече от половин час да го върна в час.
- IMG_3016.jpg (693.06 KiB) Прегледано 5966 пъти
Прилежащите части също:
- IMG_3017.jpg (704.32 KiB) Прегледано 5966 пъти
- IMG_3019.jpg (744.78 KiB) Прегледано 5966 пъти
Държачът на външната накладка - подготвен за боя:
- IMG_3020.jpg (780.43 KiB) Прегледано 5966 пъти
Накладките са в учудващо добро състояние, включително и пружинната делителна пластина:
- IMG_3021.jpg (669.53 KiB) Прегледано 5966 пъти
Тялото на спирачния апарат и задвижващото рамо преди почистване:
- IMG_3024.jpg (673.98 KiB) Прегледано 5966 пъти
Тук се вижда и самия механизъм на действие на спирачния апарат:
- IMG_3025.jpg (750.22 KiB) Прегледано 5966 пъти
- IMG_3026.jpg (790.32 KiB) Прегледано 5966 пъти
Тялото на спирачния апарат и задвижващото рамо - подготвени за боя:
- IMG_3028.jpg (617.01 KiB) Прегледано 5966 пъти
Загледах се - имам и грунд, и боя, и всичко необходимо. Само трябва да пусна две-три духалки в гаража, за да вдигна температурата до около 15-16 градуса и мога да започвам:
- IMG_3030.jpg (619.07 KiB) Прегледано 5966 пъти
Оста на предната вилка вече е готова за монтаж:
- IMG_3032.jpg (613.21 KiB) Прегледано 5966 пъти
Днес следобед се разхождахме с пилота до разни мъжки магазини (Практикер и Бриколаж), че трябваше да взимам едни стоманени профили за моторджийското ремарке. И на връщане се разговорихме, че утре е на детска градина (понеделник е все пак). А той се изказа, че не иска да ходи. И протече следния диалог:
- Ами нали твоите приятели там ще се чудят защо не си отишъл?
- Няма, тате!
- Е, как, Дани, Макс, Алекс и Боби (баси и българските имена
) ще се чудят защо не си там?
- Няма, тате!
- Вальо, нали сте приятелчета, как така няма да се чудят? Ще се питат - къде е Вальо?
Мълчание... аз, за да наруша неловкото мълчание, го питам:
- Кой от тях ти е най-добрия приятел?
След 10 секунди получавам следния отговор:
- Тате, ти си ми най-добрия приятел.
Пуснах една сълзица скришом (забърсах я с омаслените пръсти), нищо не му казах, но ми разказа играта тая дребна гад само с едно изречение. Това, живота, понякога (и не само понякога), е шантава работа.