Здрасти, пак съм аз
Мине се не мине време и ме хваща бясът. Но нека да разказвам поред:
В началото на далечния месец април в очакване на началото на сезона ми за работа, ровичках сайтовете за автообяви. С мой много добър приятел се гласяхме да купуваме трийска с точно определена цел. Търсеше се купе или кабрио, ако щеше да е купе - задължително без люк. Един ден попаднах на обява за BMW 330 с описание "колата е пригодена за дрифт", телефон и име. Снимките от обявата:
Опитното око на вещ трийскаджия вече е видял какво е привлякло вниманието ми. Колата беше малко над цената, която бяхме готови да платим, имах налично всичко нужно да се отпригоди за дрифт, затова я предложих на съмишленика ми. Правех си пъклен план да докопам интериора за моя кола, а да сложа този от колата - приемник. За съжаление поради ред причини общата ни идея потъна в забвение още в зародиш, а аз не можех да си позволя да купя цялата кола , бидейки пред началото на активен сезон (разбирай изпосталял от глад). Обявата си стоеше и аз си мислех да я прикоткам тая кола, ако никой не я вземе. Уви, след известно време обявата изчезна и не беше подновена - или собственикът се беше отказал от продажба, или я беше продал. Както и да е, преглътнах мъката, пих една студена вода и се примирих, че никога няма да притежавам Recaro LS. Минаха месеци, аз се сдобих с друго рекаро и почти забравих за случката. Почти.
Преди около 3 седмици друг мой приятел, който живее в Бургас, беше открил скритата си страст към старите коли. Прати ми някаква обява за едно Е28 да ме пита какво мисля. Обсъдихме тва онова, казахме си "чао" по скайпа и аз осъзнах, че обявата е в неизвестен за мен досега сайт за автообяви ! Ти да видиш! Познатите критерии бяха вкарани бързо - Марка:БМВ->Модел:3-серия->Година на производство: до 1991 -> Търси. Цъкам си аз, почти нищо интересно и тогава: БАМ! същата обява седи от април месец! Сега или никога рекох си, вдигнах телефона набрах човека и почнах трудното обяснение "абе.. преди време .. гледах я тая кола ... продал ли си я?". Човекът каза, че я е продал доста бързо на някакви пичове от Врачанско, ако помнел правилно, и не, нямал им телефоните. Греда.
Посъветва ме да гледам обяви от Враца, бил я видял, че пак се продава, с други джанти и само две снимки, и то с лошо качество. Благодарих му и се сбогувахме. Седнах пак пред компа и потърсих според съвета в по-полурярните сайтове за авто-обяви. Половин час сърбах чай и гледах всякакви нещастни трийски, подложени на мъчения и изведнъж - хоп! - ето я колата! Ако не ми беше казано какво да гледам нямаше да я позная. Пак хванах телефона, набрах номера от обявата и след малко ми се обади младеж и аз обясних какво ме вълнува. "Зависи колко пари ти се дават брат..." ми отговори. Нормално, аз назовах една ниска топка, той каза че ще пита по колко вървят тея салони (нямаше абсолютно никаква представа как се казва шарката, нито моделът на седалките). Запознахме се по телефона, записа ми номера и се разбрахме да се чуем. Чухме се, прати снимки на актуалното състояние на салона:
Бях подготвен да е в такова състояние, затова реших да действам. Питах го дали иска да го отърва от него, той сподели че някакъв негов приятел искал да я купи да я прави пистарка и така или иначе щял да изхвърля салона
Последваха 10 дена уговорки и подкукуросвания, пазарлъци ... Един ден просто спря да ми вдига човекът. Екстра, рекох си, спестих някой лев
. Уж мирясах.
Да, ама седя си един ден и нещо ме ръчка. Гледам снимки в нета на трийски с Recaro LS ... бях виждал само в две коли на живо, сядал само в една (мерси Саше
). Дяволчето на дясното рамо вика "аре ве, къв маняк си да се откажеш толкоз лесно, глей кво е маняшко, че и с любимата ти шарка", ангелчето на лявото рамо казва "да ве, кво го мислиш, скачай с двата крака". Написах смс на пича с новото ми предложение и си обещах, че ако пак няма отговор се отказвам. Седнах да вечерям и чух звънчето на телефона:
Два дена по-късно бях на път за Мездра, пременен в работни дрехи с инструменти в багажника и с усмивка на уста. Ако си спомняте, това бяха дните на първия снеговалеж, та реших да си карам бавничко и сигурно. Стигнах аз на уговореното място без произшествия, звъннах, дойде да ме вземе един пич, заведе ме при колата и изпълнихме следната операция: на мен ми дават целия интериор ( предни седалки, задна седалка долна и горна част, преди и задни кори и волан Мтех1 380 мм), а аз давам седалки и волан плюс пари. Въпросните седалки бяха "временното решение" за черната овца, описано в по-предните ми постове (правени седалки от седан, с 3 различни вида тапицерия по тях), така че не скърбих изобщо за тях. Даже се радвам, че се отървах - скърцат ужасно при движение, тапицерията е започнала да се предава, релсите им са без дистанционни втулки и трябва да се подлагат гайки, ако потребителят иска да мести напред/назад, защото шейната опира в мокета. Сори, г-н Продавач
В момента в който си стиснахме ръцете търтих да бягам. След като се отдалечих на прилично разстояние реших да си закопчея колана. Греда - различни закопчалки. Кой да се сети и това да гледа. 10 минути и торба псувни по-късно (много псувам) потеглих отново с модифицирана двойна закопчалка за задни колани на мястото на оргиналната. По пътя ми се случи какво ли не - катастрофирали ТИР-ове, изпреварващи без видимост ТИР-ове и други индивиди, полицаи ... нищо не може да ми смъкне усмивката и да ми убие настроението. Така, казах си каквото имаше за казване, ето снимките:
Общо състояние: хем зле, хем добре. Всичко работи без видими проблеми, усеща се леко съпротивление, когато местя назад по релсите шофьорската седалка.
Плюсове:
- привидно здрави метални части, ще видим като ги разглобя
- всички механизми работят
- повечето дунапренени части са в добро здраве
- здрави шевове навсякъде
- задни кори с шарка в тон
- предните кори са почти безупречни
Минуси:
- скъсан плат и напълно разрушен дунапрен под лявото бедро на водача
- има следи скоро да го последва и този над него на облегалката
- паднала боя по някои метални части и като последствие повърхностна ръжда
- изключително захабен плат на вътрешните части на пасажерската седалка, толкова е протъркан, че изглежда като друга шарка, едва като се разгъне подпората за бедрата се вижда, че е било някога houndstooth
- липсва едната декоративна пластмаса на лоста за накланяне на шофьорската облегалка
- всичко е АДСКИ мръсно. Ама все едно никога не е мито, навсякъде има набита кал и прах и мирише на да не казвам
- шевът на волана се е предал малко:
За щастие имам приятел в Бургас, който е скритият бог на кожените волани. Като слезе от кораб ще му дам мисия
Та това е за сега. Планирам да го разглобя на съставни атоми и да сменя и ремонтирам каквото ми е по силите преди да го слагам на кола. Затова, добри хора и е30 ентусиасти - кой с каквото може да ми помогне е добре дошъл. Съвети как да изчистя/изпера плата на тапицерията, резервни части (дунапрени, пластмаси, плат, метални части), линкове с ръководство за реставрация
на точно този модел рекаро, изобщо каквото смятате че може да ми е от полза няма да бъде пренебрегнато. Пуснал съм си обява с какво ми трябва, моля разгледайте.
Надявам се да съм ви убил качествено 10 минути от времето