Здравейте,
казвам се Мартин и съм от София.
Най-накрая се реших да пусна някъде тема...
Нека ви запозная накратко с историята около закупуването на автомобила.
Пролетта на 2015 колата седеше без да се кара на един паркинг... Прашна, занемарена, ръждясали дискове, още не беше моя. Причината за това е Mercedes S500 W220
.
Тогава я поисках от моя приятел Тошко, с които сме колеги, да ми я даде да се изфукам в училище.
Измих я, нагласих я, свалих тавана и газз към даскалото
Всички я харесаха.
Тогава си казах тази кола трябва да бъде моя.
За нея мечтая още от 15 годишен....
Посъбрах малко пари и август месец му предложих да я купя... Отговорът беше НЕ!!!
Казах си всяко зло за добро.
Но ето, че един ден закусвайки в гаджето, Тошко ми звънна и ми каза "Марти, реших да ти я дам..." , в този момент не знаех, какво да кажа.
Заминах на море и там мислих много, какво точно да се случи.
Родителите ми, приятелите ми бяха твърдо против... "Ааа нее ти да не си луд, тая стара кола"
Но най-важното е, че не ги послушах и сега съм горд собственик на BMW E30 Convertible.
Кабриолетът е 1992 (троен стоп), ел. гюрук, подглавници навсякъде, малък борд, кожен салон, подгряване и някаква музика във вратите MB Quart. Внесена от Германия. В България аз съм втори собственик.
Като цяло си има работа по колата, все пак е на 24 години.
Имам много за писане, но няма да е на един дъх. Ще продължа друг път.