Четири фара... които те гледат смръщено, но и в същото време - безпределно откровено. Както хищник гледа жертвата си.
Като ги видиш за първи път тези очи, те обземат противоречиви чувства на респект, недоверие, но и в същото време възхищение... все едно поглеждаш в очите на дива котка.
Запечатваш тази гледка и отминаваш... с увереността, че ще се изтрие като спомен от лош кошмар.
Минава време, съзнанието ти е забравило, но подсъзнанието не е. Почваш да се чудиш дали не е обратното?
И започваш да се будиш всеки ден по тъмно, много преди заспалия град около теб да се е събудил, с тези четири очи пред себе си.
Като първото влюбване е. През деня не можеш да мислиш, нямаш апетит, не ти се говори с никой...
Пред теб са единствено очите, за които жадуваш. Тези страшни, зли и безкрайно красиви четири очи.
Минава време, тъкмо си се самозалъгал, че си забравил всичко и ненадейно пак ги виждаш. Съвсем случайно, просто за миг... В този момент разбираш, че това са очи, които те зоват, зад тях се криеш самият ти, те са образ на твоята същност, като в огледало.
И тогава се предаваш. Но тази капитулация е толкова сладка, че се усмихваш на непознатите, с които се разминаваш на улицата и предизвикваш смутени усмивки и учудени погледи в тях. Но не ти пука, защото вече знаеш, че животът ти се е променил, макар и да не го осъзнаваш с пълна сила и в целия мащаб на значението му за теб.
Независимо от това, вече знаеш, че това е любов от пръв поглед и каквото и да ти донесе, ще остане докрай.
Заради тези четири очи търпиш лишения, снизходително отношение, подигравки от пластмасови собственици, дерибейства на милицията, проблеми с близките и роднините, всичко.
Но в момента, в който ги погледнеш отново, смръщени, зли и вече подканващи, разбираш, че заради тези четири очи, ще изтърпиш всичко, но не и раздялата с тях.
