Дата и час: 28 Мар 2024 18:32

Time zone: Europe/Sofia




Напиши нова тема Отговори на тема  Страница 1 от 1
 [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 29 Сеп 2012 00:29 
Offline
Toruk Makto
Аватар

E30: 324td
Местоположение: София
Регистриран на: 25 Сеп 2012 20:44
Мнения: 5022
Прибирам се уморен вечерта от дългото клечене по софийските кафета цял ден...
Но умората в мен не може да засенчи тръпката, която изпитвам още от този момент, мислейки за сутринта.
Отварям хладилника - празен е, затова си лягам. Не мога да заспя, като знам какво ме очаква. Луната пуска призрачни лъчи през прозореца, а сетивата ми са толкова изострени, че даже мога да различа комарите които навлизат в стаята на фона на лунната светлина...
Унасям се в дрямка... картини минават пред очите ми, на яростни мъже, яхнали бързи пистови мотори... сепвам се и се събуждам. Прогонвам два комара, които бръмчат около главата ми. Поглеждам часовника - твърде рано е, но ставам.
Явно наистина е твърде рано, защото се прозявам около половин час.
Влизам в банята... няма вода. Но това не може да засенчи тръпката, която се приближава все повече с изгрева.
Отивам в кухнята да си направя кафе... свършило е. Прозявам се още около половин час.
Първите лъчи на слънцето пробиват над хоризонта в пурпурно червено. Божествено! Взирам се в изгрева. Заболяват ме очите и се насълзяват. Но това не може да ме спре да се усмихвам, замисляйки се за това, което ще последва.
Влизам отново в спалнята, навличам някакви дънки и изрязан потник. Джапанките ме чакат пред входната врата. Поглеждам в огледалото в коридора и си казвам "Хм, има още какво да се пипне във фитнеса...", гълтам корема, пипам ключовете от закачалката и излизам във входа на 435 блок, Надежда 6.
Асансьора не работи, но какво от това, все пак са седем етажа надолу, ще ги взема на един дъх (най-много на три).
Изилизам запъхтян и облят в пот през входната врата на блока и пред очите ми се разкрива гледка на Е30 двоен стоп, обляно от лъчите на сутрешното слънце! Знам, че ключовете от него са или в дясната ми ръка, или в левия заден джоб на дънките (в зависимост от това с коя ръка съм заключил вратата на апартамента!).
Отивам до колата и й шепна "Как си, миличко?" Уещам безмълвния, нежен отговор "Трябва да сипеш бензин, да долееш масло, да смениш накладките, съединителя е почти фиря, не ми свети задния десен стоп, АГУ-то се ебава напоследък, ама не си и помисляй да палиш на бензин......", слушам в захлас и й казвам "Знам, миличко, едно по едно ще оправим всичко, но сега трябва да идем първо да изпием по едно кафе!"
Прокарвам ръката си по Brilliant Rott-а на задния ляв калник и усещам топлотата на ламарината като тази на млада женска плът, естествено със своите дефекти - тук одрано, там надигнато от ръжда, на трето място леко грапаво... все едно милвам любимата жена (която все още е в проект)...
Пъхам ключа в ключалката на шофьорската врата и започвам нежно да се опитвам да я отключа... своенравна е и не се дава лесно. Пробвам от другата страна - оказва се че там нито може да се заключи, нито да се отключи, естествено... своенравни са тия Е30-ки!
Влизам отдясно и плавно се прехвърлям на шофьорската седалка. Нещо изпуква и изкърцва, но аз знам, че това е просто поздрав от любимата към нейния ездач!
Слагам ключа и давам на контакт... не всички лампи светват на таблото, но това е нормално за 27-годишна красавица, все пак не е първа младост. Завъртям още малко и чувам как стартера задвижва четирите карбураторни братя, отначало бавно, после малко по-бързо, после по-бавно и накрая спира... Изчаквам около 1-2 минути и отново се наслаждавам на звука на стартера, който върти безупречно, въпреки стария акумулатор... излизам обратно през дясната врата, поглеждам любимата и си казвам "Все пак, колкото и да се противиш, ние с теб все някога ще идем на кафе!"
Усмихвам се и поемам пеша към кварталното кафе.
Виждам все същите лица, захапали цигари и пиещи кафета.
Много от тях ме познават. Взимам едно 3в1 с повечко вода и сядам при едни образи, с които си бъбрим на тема "тунинг".
- Какво става с проекта, бе бате? - пита ме единия.
- Всичко върви по план, пред палене сме, бате! - отговарям аз.
- Евала, бате! Това V8-мака си е страшна работа. М60 ли беше или М62?
- М62, бате!
- Това как ще тръгва, не е истина, бате!
- Тва къв звук ще вади, бате!
- Не ми се мисли, бате!
- Бате, ти си луд бе, бате!
- Заааеби, бате!
- Батенце, признал съм те че си маняк, бате, тва на какви пари ти стъпи?
- Не ми се говори, бате!
- Това като го подкараш, искам едно кръгче, ама честно, бате!
- Бате, няма проблем!
- Бате, това няма аналог, заклевам се!
- Ти луд ли си, бе брато, това е УНИКАТ, бе бате!
...........

Прибирам се уморен вечерта от дългото клечене по софийските кафета цял ден...
Но умората в мен не може да засенчи тръпката, която изпитвам още от този момент, мислейки за сутринта. Все някога ще запали, първо на газ, после на бензин... но всичко с врвмето си. Пускам компютъра, за да вляза във форума. Не тръгва. Няма ток. Затова си лягам. Лунните лъчи пробиват през дограмата и докато се унасям, чувам как два пистови мотора се гонят наблизо край мен...
_____________________

Виждам, че тази страхотна история ви е харесала, оставила ви е без дъх и без думи
Затова я продължавам... но вече с лирическия герой в трето лице.

Панталей (по прякор Пантата) се събуди на следващата сутрин и отново изгони комарите, които кръжаха около него рано сутринта и бяха основната причина да сънува пистови мотори.
Отвори хладилника - беше празен и протекъл. Ток нямаше, не беше плащан. Откъде пари, като всичко влизаше в Е30-ката? Беше й купил М-емблема, никелиран накрайник на ауспуха. карбоново ринговано табло и още няколко неща... но не съжаляваше, всичко си струваше парите.
Още преди изгрева той беше при Е30-ката. Отново се мушна през дясната седалка и се опита да запали инатливия М10Б16... този път го предаде акумулаторът, който отказа категорично да направи и един оборот след толкова много безуспешни опити за палене...
Пантата се измуши обратно през дясната врата и започна настървено да чеше мършавия си, но иначе жилав врат.
Какво искаше тая Е30-ка от него? Газ имаше около 5-6 литра, акумулатора беше втора употреба, но до последно палеше едно Трабантче...
Предишния собственик му беше казал, че има проблем само с ръчната...
Пантата се почеса още веднъж отривисто по врата и се запъти към кварталното кафе.
Бате...
Пантата се прибра вечерта, уморен от идеи защо не пали V8-ка и се отпусна на дивана...
По едно време се унесе от бръмчането на комарите около ушите му и започна да сънува пистови мотори...
_________________

Пантата се събуди със схванати кокали и стави, най-вероятно поради това, че беше заспал в неестествена поза на разстрелян наркоман предишната вечер на дивана. Устата му беше пресъхнала, явно поради запушения нос, което беше довело до спане със широко отворена уста. Навън слънцето напичаше яко и почти отвесно през прозореца. Пантата погледна часовника на стената и установи (доколкото можеше да се вярва на устройството), че е 13:15ч. Изминалите предишни няколко нощи на безсъние и трепетно очакване Е30-ката да запали го бяха изтощили до краен предел. Съществено участие в умората му имаше и безкрайното клечене в кварталното кафе, където обсъждаше своите тунинг идеи с изявени хора от бранша.

Пантата започна да се прозява. Процедурата отне около половин час, съпроводена с леки изкимтявания в кулминационния момент на прозявките. След това стана и отиде в кухнята. Там седна на един стол, погледна към празната кутия за кафе и се прозя отново, пак с кулминационни изкимтявания. Така още около половин час.

Влезе в банята и пробва дали има вече вода. Вода имаше, но ток нямаше. Пантата взе един бърз душ без сапун, защото в тъмната баня просто нямаше шанс да намери ланшния сапун, от който беше останало едно жалко подобие на 50 стотинки. Излезе гол в коридора и се изтръска, наподобявайки на уличните помяри след пороен дъжд. Ефект имаше.
Навлече обратно изрязания потник, дънките и джапанките и слезе при Е30-ката.

Застана под едно засенчено петно от едно дърво и впи напрегнат поглед в Е30-ката!
Погледът му се концентрираше и изцъкляше все повече и повече. Пантата медитираше. Беше чел по форумите, че ако се концентрираш достатъчно дълго и съсредоточено, можеш да предадеш от твоята биоенергия към друг субект и/или обект. Трябваше да вдъхне живот на тази Е30-ка! От концентрацията и напрежението, жилите на врата му се издуха, вените пулсираха набъбнали, а очите му се издуха почти извън орбитите си... Пантата продължаваше да поддържа концентрацията си върху Е30-ката и дори да я увеличава.

Но усилията му бяха провалени от една възрастна старица, която креташе с бастуна си полека и точно в този момент имаше лошия късмет да мине точно покрай него. Възрастната жена, вместо да си гледа пътя, за момент отклони погледа си към Пантата, който беше в апогея на медитацията си и така се уплаши, че извика с дрезгав глас: "Оли, Божке, Антихриста е дошел!" И замахна с бастуна срещу Пантата, но предвид възрастта си, не беше преценила разстоянието и пропусна целта си с около 10 см.

Но това подейства демотивиращо на Пантата, който тутакси изгуби ценната концентрация и излезе от медитацията. Мускулите му се отпуснаха, жилите на врата се прибраха, сърцето заработи с нормален ритъм... изпита умора. Но и в същото време, дали от концентрацията върху Е30-ката или от грубото й прекъсване от страна на старицата, усети и познато, силно напрежение в аналните си части (а беше пропуснал тази така важна процедура за деня). Пантата се обърна и на два скока взе стълбите до 1-вия етаж на аснсьора... беше блокирал някъде по етажите и не реагираше на отчаяните и повторни натискания на бутона. Напрежението растеше в геометрична прогресия...
Паната се хвърли с лъвски скокове по стълбите. Имаше само седем етажа нагоре. Напрежението се вдигаше с всеки изминал етаж. Ах, колко далеч все още беше заветната цел - тоалетната чиния в банята. На кота между 4-ти и 5-ти етаж напрежението беше такова, че Пантата вече неконтролируемо изпускаше къси, но категорични откоси от газове, които от опит знаеше, че предвещават бързото идване на Големия Взрив. Единственото успокоително в случая беше, че чрез реактивното си действие, тези къси откоси му помагат да се движи по-бързо срещу гравитацията.
Стигайки вече пред входната врата на апартамента, Пантата с трескави и треперещи ръце се опитваше да нацели ключалката. Напрежението растеше и му пречеше да мисли и действа спокойно! Късите откоси бяха свършили и Пантата знаеше какво ще последва след много малко време! Бореше се с времето и шибаната ключала!
Накрая входната врата се отвори с трясък! Прелитайки през коридора, Пантата в движение смъкваше дънките, докато правеше най-дългите скокове и крачки в живота си, на които би завидил и олимпийски състезател по троен скок!
Вратата на банята почти беше изкъртена, но оцеля на една панта и зависна накриво, но Пантата вече беше успял да се позиционира успешно само милисекунди преди да настъпи Големия Взрив! Облекчението беше страхотно, невероятно, неземно... беше по-хубаво от секс!
В сумрака на банята, Пантата, облян в пот и благодарствени сълзи, беше преживял едно от най-големите изпитания в живота си.
________________

Пантата излезна бавно от банята. Знаеше, че в живота му се беше случил някакъв прелом, усещаше го чак с космите на врата си, които бяха все още настръхнали от преживяното...
Излезе на терасата, за да вдъхне от чистия надежденски въздух... погледна надолу и с облекчение установи, че онзи дърт вампир със звучното име баба Спаска, клефаше вече на около 20-тина метра северно от Е30-ката, по тротоара пред блока.
Пантата протегна ръце и се хвана за перваза на балкона. Затвори очи. Стискаше перваза все по-силно и по-силно. Кокалчетата на юмруците му побеляха. Вече не обръщаше внимание на комарите, които кръжаха около него. Цялото му тяло беше напрегнато до неузнаваемост. Странни, непознати мисли минаваха през главата му...
Дали може да го направи? А защо не?
Последва един дълъг, дълбок и повече от откровен процес на освобождаване на остатъчните газове от гастроентерологичната система на Пантата. Всичко това беше в следствие на стреса отпреди малко, но Пантата не го осъзнаваше.
Докато се наслаждаваше на надежденския въздух, примесен с остатъчни миризми на въглеродни сложни съединения, генерирани от самоя него, Пантата чу, че мобилния му апарат звъни. Обади се човек, който беше видял обявата му във форума за джантите на Е30-ката. Човека искаше да дойде да ги види.
След около час, Панатата вече беше по-богат със 159 лв., по беден с четири джанти 15" ББС без капачки и много по-щастлив. Изтича до местния офис на Български пощи, където плати тока, по пътя обратно плати и интернета и вече успокоен закрачи към кварталното кафе.
- 3в1 с повече вода? - попита момичето зад бара.
- Дай ми едно уиски! - презрително отговори Пантата.
Момичето стреснато му наля желаното от него питие.
Пантата се запъти към масата, окупирана от кварталните корифеи в тунинга.
Бате.....
Към 11:30ч вечерта Пантата се прибираше клатушкайки се към входа на блока си. За момент нещо привлече вниманието му... Е30 двоен стоп... Досущ като неговата, но на трупчета, без джанти...
Пантата се почеса по мършавия, но иначе жилав врат, и си каза "Бахти и изрода е тоя, да остави колата на трупчета!"
Влезе клатушкайки се във входа, нацели асансьора, криво ляво нацели и входната врата на апартамента, залитна и падна в коридора. Опита се да се надигне, но бързо разбра, че е безсмислено. Забвението го обзе и той предаде тялото и душата си на Морфей.
_______________

Пантата се събуди на следващия ден на дивана в относително безпомощно състояние. По някакъв начин през нощта беше успял да се придвижи от плочките в коридора до дивана в хола, но нямаше спомен за това.
Изпитваше зверска жажда. Надигна се от дивана и тръгна към кухнята със стъпка, която някой друг, при други обстоятелства, би приел за ювелирно изпълнение на право хоро.
В кухнята отвори студения кран на батерията и дори без да изчака водата да се източи, жадно засмука директно от чешмата. След това седна на един стол и както обикновено, се опита да се прозее, но нямаше и следа от старата юнашка прозявка с изскимтяване в кулминационната й точка... вместо това се чу само изскимтяването. Пантата продължи да скимти в следващия един час, като изскимтяванията редуваха интензитета и силата на звука си в пряка зависимост от интензитета на самосъжалението, което идваше и си отиваше на вълни.
След около още час скимтене, Пантата почувства достатъчно сили в себе си, за да вземе решение, че е време за сутрешната хигиена.
Влезе в банята и бутна врата след себе си. Последва трясък... Пантата се обърна и тутакси разбра, че повече няма да може да се усамотява в банята, не че имаше от кого да се усамотява...
След около половин час Пантата излезе от банята като нов човек. Изтръска се в коридора като уличен помяр след пороен дъжд, навлече дънките, потника и джапанките и излезе от апартамента.
Долу пред входа се спря за момент пред Е30-ката, която си стоеше на трупчетата, почеса се отривисто по врата и се запъти към кварталното кафе... но след като направи пет крачки, застина на място, като мумия...
Обърна се бавно и се върна при Е30-ката. Клекна пред предна лява липсваща джанта... спирачния диск го нямаше, както и спирачния апарат... заобиколи от другата страна - същата работа. Спирачните наркучи бяха отрязани.
"Те и без това си бяха за смяна!", каза си Пантата и продължи към кварталното кафе.
Момичето зад бара го погледна с респект и попита "Уиски?"
- Дай едно 3в1 с повече вода! - изскимтя Пантата.
Седна на масата при местните корифеи в тунинга, облегна се максимално назад в стола, отпусна краката разкрачено пред себе си и загадъчно отпи миниатюрна гкътка от чашата (все пак трябваше да му стигне за целия ден това 3в1)... някои приемаха това за исискан стил и дори бяха започнали да му подражават.
Пантата премрежи очи и с отмерено движение остави чашата на масата. След това щракна с два пръста, с което вкамени всички на масата, които и без това вече впиваха жадни погледи в най-големия тунингист на БМВ-та в квартала...
- Идеи за спирачки? - Попита Пантата.
Последва невероятен взрив от възгласи, поздравления, наздравици, сълзи от умиление...
- Е, бате, най-накрая я запали ли, бе бате?
- Евала, бате, ти си най-големия!
- Как върви, бате, нищо не казваш?
- Е той щом вече мисли за спирачки, бате, ти как мислиш, че върви, бате?
- Бате, знаеш че си ми обещал кръгче!
- Бате, само да опраим спирачките, бате, че сега ще се утрепем некъде, бате!
Бате....
Часът вече беше към 13:15 и местните корифеи в тунинга станаха и се запътиха към близкото училище, за да не закъснеят за 1-вия учебен час за деня. Бяха доволни и щастливи от успехите на Пантата в тунинга и след училище щяха с трепет да съобщят новината във форума. Хич даже не им се учеше, можеха единствено да мислят само за голямата новина. Даже по-големите им съученички, които иначе привличаха вниманието им като магнит и предизвикваха мокри сънища у тях, в момента бяха буквално незабележими, на фона на голямата новина.
Пантата остана сам на масата, наслаждавайки се и поздравявайки сам себе си за успехите си в тунинга. Колкото и пестеливо да пиеше 3в1-то, то накрая свърши.
Пантата се запъти към блока си.
Минавайки покрай Е30-ката хвърли още едно око на предните липсващи спирачки. Почеса се отривисто по мършавия врат и продължи към входа. След около пет крачки застина като мумия... обърна се и се приближи към задните липсващи джанти... липсваха барабаните с цялата спирачна карантия... Мина от другата страна, положението беше същото.
"Хм, и без това щях да минавам на дискове отзад!" помисли си Пантата и влезе във входа.
Влезе в апартамента и за първи път се почувства уверен в себе си. Бяха пуснали тока, вода имаше...
Пусна компютъра и влезе във форума. Първите два раздела, които посети, бяха "Извън темата" и "Страхотни истории". Като видя колко непрочетени теми има, разбра колко дълго време могат да се окажат три дни без ток и без форума...
Пантата потри ръце, разкърши пръсти, протегна се във всички посоки и се захвана за работа... клавиатурата му изживяваше поредния кошмарен маратон и ако беше живо същество, със сигурност би поискала евтаназия.
________________

Като свърши с "Извън темата" и "Страхотни истории", Пантата се отдаде вече на по-сериозни форумни дела и отвори раздел "Тунинг".
Видя, че в темата му за V8-ка бяха писали няколко човека. Почти нищо не разбра от мненията им, но последното мнение го заинтригува. Някакъв катил искаше снимки на лапите на мотора, че даже и с размери. И тук се почна голямото Гууглене... Пантата разглеждаше снимка след снимка, страница след страница, но не намираше задоволителни резултати... след около 3 часа ровене в нетя, Пантата най-накрая намери снимки на лапите, на 45 страница от резултатите от Гугъл търсенето, изкопира ги и ги пусна в темата.
След това с ужас установи, че имаше ново мнение в темата! Някакъв катил го питаше дали е обслужил главите преди да ги сложи! Същото го питаше и за ангренажа!
Пантата му отговори, че не само е обслужил главите, ами и ги е портнал и полирал. За ангренажа отговори, че е чисто нов, включително водачи и обтегачи. Въпросът за главите и ангренажа не го затрудни много, защото се беше подготвил от една друга тема на един друг тунингист като него.
Отдъхна си с облекчение, защото осъзна, че е преодолял поредното форумно изпитание и отново е повишил рейтинга и репутацията си на сериозен тунингист.

След това посети разделите Купува/Продава. Разгледа няколко предложения за дискове и апарати и се спря на едно от тях, с най-атрактивните цени. Вярно, че дисковете имаха ръб, на които можеше да се спъне спринтьор на къси разстояния с препятствия, а апаратите бяха заварявани, но цената беше неустоима. А и по накладките имаше доста материал - 2-3 милиметра! Пантата веднага пусна ЛС на продавача, с предложение за още по-ниска цена. Тъкмо рефрешваше страницата и не вярвайки на очите си видя, че е получил отговор на ЛС-то! Продавачът беше съгласен. Пантата се възхити на търговския си нюх и се поздрави за успешната сделка!

Изпитвайки приятна умора в пръстите си и задоволство от добре свършената работа във форума, Пантата се облегна назад в стола в удобна поза, размишлявайки върху уникалността и величието на собствената си особа.
Картини на бляскавите му успехи в тунинга се редяха една след друга в съзнанието му. Усещаше приятно отпускане и леко замайване, усещаше че почва да се унася и да се пренася в света на Морфей. Една специфична част от мускулатурата му също се беше отпуснала, което доведе до дискретно изпускане на сложни въглеводородни съединения в газообразна форма, но докато миризмата достигна сетивните рецептори на Пантата за мирис, той вече сънуваше Pantata V8-turbo Project! Изведнъж в съня си, той усети странната миризма на LPG (миризмата на сложните въглеводородни вериги вече му влияеше) и видя в съня си как проектът се превръща в Pantata V8-turbo LPG Project! В следващия момент вече беше на пистата, където се състезаваше с яростни мъже, яхнали бързи пистови мотори...
______________

Пантата се събуди в около 7ч. сутринта, както си беше заспал на стола пред компютъра.
Тялото му беше сковано, устата пресъхнала (беше спал с отворена уста, заради гъстите секрети в носа, които се бяха акумулирали в задушната лятна нощ и бяха запушили нормалния достъл на въздух през носа му), а бързите пистови мотори се бяха насмукали с кръв и бяха заминали в бокса.
Компютърът бръмчеше тихо пред него в ранната августовска утрин.
Пантата отиде в кухнята и седна на стола. Последваха обичайните прозявки с изскимтявания в кулминационните точки, това около половин час.
Събуждайки се постепенно, Пантата усети зверски глад. Не беше ял от три дни, караше го само на 3в1 и уиски една вечер.
Отиде до хладилника и макар че знаеше какъв ще е резултата, отвори вратата на хладилника. Гледката му напомни времето, когато го купуваше нов от магазина. Пантата затвори врата бавно. Почеса се по мършавия, но иначе жилав врат и се върна обратно пред компютъра. Влезе в раздел "Продава" и пусна тема за корите на Е30-ката. Имаше снимки предварително качени в сървер. Корите бяха кожени и в добро състояние. Пантата се замисли за цената, която да обяви и в този момент чу специфични звуци от стомаха си, който се бунтуваше срещу 3-дневната принудителна диета, усети и турболенция в горната част на корема... Пантата престана да се колебае и сложи цена 50 лв. за всичките кори.
Поразгледа, форума, прегледа и темата си в раздел "Тунинг". Слава богу, никой не беше писал!
След малко телефонът му извъня. Пантата вдигна и получи насрещна оферта 40 лв. за корите. Тъкмо се замисляше дали да се пазари за 45 лв. и коремът му отново изклокочи. Пантата прие офертата и слезе при Е30-ката, за да демонтира корите.
След около час пантата беше по-богат с 40 лв. и по-беден с 4 кори за Е30 купе двоен стоп.
Изведнъж настроението му се подобри рязко.
Пантата се качи обратно в апартамента, застана пред компютъра и потри доволно ръце, разкърши пръсти и пусна още няколко обяви в "Продава". Не след дълго му запалиха телефона.
В края на деня Пантата беше по-богат с още 200 лв. и по-беден с фарове, стопове, таблото с уредите, жабката и предните седалки.
Пантата се запъти към кварталното кафе.
-3в1 с повече вода? - попита го стреснато момичето зад бара.
Пантата я изгледа с презрение и отговори:
- Дай ми едно уиски и мешана скара! И пусни малко фолк, че ми писна да слушам тия простотии от едно време, дето ги въртите! И ми дай 6 филии хляб!
Седна на масата при местните корифеи на тунинга и докато си пиеше аперитива и чакаше мешаната скара с шесте филии хляб, мълчеше загадъчно, а всички очи бяха вперени в него, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание и всички запреглъщаха с усилие от тягостната тишина.
Мешаната скара дойде и Пантата й се нахвърли като модератор на съгрешил юзър в търговския раздел на форума. Отвсякъде го следяха жадни погледи. След като свърши с мешаната скара, Панатата си поръча още едно уиски, отпи малка глътка и заяви:
- Днес беше един тежък ден!
Последва взрив от възгласи, поздравления и подскоци.
- Кажи, бате, какво става с проекта?
Пантата:
- Свалих корите на вратите и други неща.
Последва нов взрив от ентусиазъм.
- Бате, ти почна да я олекотяваш ли вече, бе бате?
- Гоолем си, бате!
- Това вече става сериозно, бате!
- Бате, колко кила очакваш да смъкнеш, бате?
- Бате, това и сега е изрод, а като олекотиш, не ми се мисли, бате!
Бате....

Пантата, след около пет уискита и след като беше просветлил местните корифеи в тунинга какво смята да прави за вбъдеще по проекта, се беше запътил към вкъщи малко преди полунощ.
На влизане към входа мина покрай някаква Е30-ка и си помисли... ебати изрода, да си остави колата на трупчета... после се загледа по-отблизо и се засмя... "Тая няма и седалки", констатира Пантата и се прибра във входа.
Влезе криво-ляво през входната врата на апартамента, седна на дивана в хола и се пренесе в света на Морфей.
_______________________

На следващия ден Пантата се събуди в поза на разстрелян наркоман на дивана.
Устата му отново беше пресъхнала и цяла нощ беше сънувал гонки с пистови мотори.
Пантата остана в неподвижно съсдтояние, с отворена уста, защото имаше странното чувство, че така е по-добре. Само очите му шареха наляво-надясно, за да се увери, че няма съществени промени в апартамента от предишния ден.
Не след дълго Пантата се окопити и отиде в кухнята, отдавайки се на обичайния си ритуал на прозяваме и протягане.
След това реши, че трябва да си даде малко почивка от тунинга и се замисли какво да прави в този тежък августовски ден. Мисли, мисли и нищо не можа да измисли...
Естествено, имаше лек за това. Влезе във форума и пусна тема със заглавие "Какво да правя днес, не ми се работи и не ми се мисли?" Не след дълго заваляха ценни предложения какво да прави със себе си в този лежерен ден. Пантата прочете внимателно всички мнения в темата и най-накрая реши да избере някакво нестандартно решение. То беше следното:
Отиде в кварталното кафе и застана пред бара. Следеше със задоволство работата на девойката зад бара, предчувствайки предстоящата ситуация, която щеше да му донесе нова репутация и идентичност на непредсказуем и недостижим за кръчмарското мислене клиент.
Девойката зад бара го погледна стреснато и този път, за огромно съжаление на Пантата, не изказа никакво предположение... а той се беше подготвил с контра-поръчка. Вместо това, девойката изхлипа страхливо "Какво ще обичате?"
Пантата не очакваше такъв въпрос и изпадна врменно в безмълвие и духовна нищета. Но бързо се окопити и каза "3 уискита в 1"!. Видя, че девойката зад бара се обърна бавно и тъжно на 180 градуса и предвкуси победата над наглото й отношение, което търпеше от седмици.
Отиде и седна при местните корифеи на тунинга.
Девойката зад бара плачеше тихо, приклекнала до касите за бира в краката й.
Какво искаше от нея този човек?
Той беше мъжа на мечтите й - свободен, с различно мислене, властен (личеше си по непостоянността на поръчките му), компетентен (всички му се възхищаваха на неговата маса и чакаха да отвори уста, като манна небесна от месия)... всеки път, когато я погледнеше, тя изтръпваше от категоричността на погледа му... и въпреки всичко не можеше да предугади желанията му - веднъж 3в1, друг път уиски, трети път вода от чешмата... но как да ги предугади тези негови желания, та тя беше просто жена...
Всяка вечер въздишаше по него и се молеше поне веднъж да уцели поръчката му и да бъде достойна поне за една усмивка от него. Името й беше Цветелина, ни предпочиташе да я наричат Цвети.
Цвети погледна още веднъж несподелената си любов, която отпиваше от поредното уиски и обясняваше на останалите скучни типове (и малолетни) нещо необяснимо и за самата нея. Въздъхна с копнеж, облегна се с брадичка на ръка на бара и се заслуша в думите му. Те бяха песен, която тя би слушала до сутринта!
_______________

Щеше ми се да има хепи енд, сюжета да се завърти около Пантата и Цвети, чиито баща е механик на автомобилен състезателен отбор, щеше да има още доста интересни епизоди, но...

Пантата се събуди на следващата сутрин и изпита такава жажда, каквато би изпитал само отчаян бедуин под безмилостните лъчи на обедно слънце в пустинна жега. Изтича на подскоци в кухнята и захапа батерията... водата беше топла и имаше вкус на ръжда (панелката беше 30-годишна), но Пантата смучеше жадно като ранен хипопотам пресъкваща локва...

Изведнъж главата му се замая и изпита тяжест в корема... беше смукал прекалено дълго и прекалено много. Седна на стола и се замисли за смисъла на живота. Не след дълго трябваше спешно да премести седящата си стойка върху тоалетната чиния в банята, защото природата искаше своето или както се казва "дивото зовеше".

След ооло 10 минути излезе от банята, олекнал и телесно, и душевно. Утринното слънце пробиваше през 30-годишната дограма и през ранните сутрешни облачета на места, си играеше със светлосенките в панелката. На моменти "сцената" изглеждаше страшна и призрачна, но тези моменти бързо се сменяха със сияйната светлина на ранната лятна утрин.

Навън се чуваше песента на ранобудните птички, първите звуци от разсънилата се цивилизация на 21-ви век, примесени с екзотичния нюанс на балканската действителност, изразяващ се в припискване на автомобилни аларми. тракане на 10-сантиметрови женски токчета и тютюневи задавани кашлици в ранната августовска утрин.

Пантата седеше на стола в кухнята и размисшляваше върху важни екзестенциални проблеми. Като например какво още може да продаде от Е30-ката. В същото време проклинаше кризата и лошия си късмет, които го принуждаваха да разчаства един перфектен двоен стоп Е30. Проклинаше съдбата си. Защото ако имаше само още малко повече начален капитал, нямаше да купи Е30, а направо Е46 и сега щеше да е на съвсем друго финансово ниво!

Нямаше да се налага и да си създава имидж във форума, пишейки измислени теми в "Тунинг" раздела, където се чудеше какво да отговаря на отделните въпроси. Нямаше да се налага... много неща.

Пантата въздъхна тежко и погледна празно по дължината на коридора. Все пак трябваше да се справя някак си с действителността.

Влезе обратно в хола, пусна компютъра и влезе във форума. След известно време, забеляза. че в "Купува" някакъв търсеше стойка от скоростна кутия от мотор М10. Пантата му пусна ЛС с офертна цена 10 лв. След малко получи отговор с насрещна оферта 5 лв. Пантата потвърди предложената цена.

След 5 минути Пантата беше долу при Е30-ката. Приготви непбходимия инструмент и се завря под колата, която си седеше на трупчета. Започна демонтажа на стойката на скоростната кутия. Фасулска работа.

Както си работеше отдолу под колата, Пантата чу писък на гуми и в следващия момент усети невероятен удар, който се стовари върху Е30-ката. Колата хлътна и закри светлината, отразяваща се от асфалта в августовската жега. Пантата, за момент изпита тежестта на целия грешен свят върху себе си. Усещането продължи почти вечно, докато пода на Е30-ката обръщаше главата му встрани и размазваше черепа и ченето му към зърнестия асфалт.

Колата, която удари Е30-ката беше фиат типо. Караше го жена. Тя слезе от колата си и погледна в какво се е удрила... беше някакво старо БМВ, без гуми, без фарове, никому ненужно... Жената се успокои, влезе в колата си и продължи пътя си...

....

В края на дена Цвети седеше замислена зад бара и се чудеше по какъв начин да впечатли несподелената си любов като се появи. Колежката, която я заместваше вече беше дошла и се заемаше със задълженията си.
Цвети гледаше влюбено напред в масата, която я изпълваше с копнеж и тръпка...
- Цвети, за какво мислиш? - попита я колежката.
Цвети се окопита бързо и отговори:
- А, за нищо, днеска чукнах типото без да искам.
- Оли, ама има ли му нещо? - попита колежката.
- Не, ама да видиш БМВ-то дето го ударих, направо се събори на земята! - отговори Цвети щастливо.
Двете девойки се разсмяха, гледайки се закачливо и всяка пое задълженията си.

По това време, пред блок ХХ в Надежда 6, една Е30-ка беше паднала от трупчетата, два крака стърчаха от нея и последните тикове и потрепервания вече бяха отдавна затихнали.
______________

Цвети се прибра вкъщи след края на работния ден в кафето. Беше със смесени чувства. Хем беше доволна, че типото се отърва без тежки щети, само леко огъната броня, хем й беше тъжно, че днес нейния любим не се появи.
Влезна в хола и завари баща си да преглежда някакви документи.
-Здрасти, тате - промърмори умърлушено девойката, седна на дивана и пусна телевизора.
Баща й (бай Ставри) я погледна над очилата и остави дино-графиките настрана.
- Какво има, моето момиче? Защо не си в настроение?
Цвети почувства как една буца тръгна от стомаха към гърлото й и усети, че няма да може да я удържи. В следващия момент избухна неудържимо в ридания и сълзи. Бай Ставри познаваше това състояние при жените и затова мъдро реши да изчака, докато пороя от сълзи и сополи затихне.
- Каквото и да е, не ще да е толкова страшно! - каза бащински бай Ставри - Нали не е умрял човек? - и се усмихна дяволито и окуражително на щерка си.
Цвети се засмя през сълзи и изведнъж сълзите преминаха в смях.
- Така те искам! - каза бай Ставри - Кажи сега какво ти мъчи главичката?
- Тате, искам да ти разкажа за едно момче... висок, строен...
- С къси крака! - допълни баща й.
- Стига бе, тате, слушай...
И оттам се почна, колко хубав бил, колко умен бил, как всички на масата го гледали с отворени усти, докато им разправял за някакъв тунинг... След около час Цвети спря задъхана от многото приказки, но с изкрящи от вълнение очи.
- Има ли нещо, дето да не харесваш в тоя младеж? - попита бай Ставри закачливо, доволен, че дъщеря му вече е възвърнала тонуса си.
- Само джапанките му, тате, едни такива зелени са, с червени ленти! - отговори Цвети през смях.
- Е, едни джапанки ще ги преглътнеш! - каза бай Ставри - Добре, че колата му не е такава.
В този момент Цвети пак се смути за миг, но вече се чувстваше с достатъчно лека душа и беше готова да споделя.
- Тате, ударих типото днес... беше някакво старо БМВ без гуми и фарове, паркирано пред ХХ-ти блок. На типото му няма почти нищо, само леко огънато нещо отпред, ама ти ще го оправиш, нали?
- Обади ли се на човека, чиято кола си ударила? - смръщи вежди бай Ставри.
- Ама то беше някакво старо, без гуми, без фарове... - замънка дъщеря му.
- Няма значение дали е старо БМВ-то, дали е без гуми и фарове... може да значи много за някой! Къде точно се намира колата? Ще ида да оставя на човека телефонния си номер, за да възстановим щетите по колата му!
Цвети видя, че баща й се ядоса и почувсрва срам, защото осъзна, че е прав. Каза му къде точно се намира колата.
- Тате, постъпих лошо, извинявай! - промърмори засрамената девойка.
- Няма нищо, моето момиче, ще се свържа с човека. Но друг път бъди по-отговорна. За теб тази кола може да не означава нищо, но за собственика й може да струва повече от живота му!
Бай Ставри не осъзнаваше колко истина имаше в думите му! Излезе от апартамента и се отправи към посоченото от дъщеря му място. Видя една червена Е30-ка и една купчина хора, които я бяха заобиколили.
"Е, чак толкова ли да е ударена?" помисли си бай Ставри със свито сърце и то не заради изцепката на дъщеря си, а защото му стана тъжно, че това е точно Е30 модел на БМВ. Приближавайки се, бай Ставри видя ударът отпред и отляво. Цялата тълпа от хора, обаче, се беше събрала от дясната страна на колата. Бай Ставри се зачуди доста и мина от другата страна... Колата беше опъната като по конец! Отне му няколко секунди докато забележи два мършави, побелели крака, които се подаваха изпод Е30-ката. Бяха обути в зелени джапанки на червени ленти.
По пътя за дома, бай Ставри се спря в кварталното кафе, където работеше дъщеря му, но сега на смяна беше другото момиче. Изпи набързо една водка, умът ми трескаво навързваше нещата, докато стигна до ужасяващото, но неизбежно оформление на цялата гротестка картинка. С тежка стъпка се запъти към дома. Сутринта към 4ч. стана, взе резервните ключове на типото, натовари старото си прашясало колело от мазето на багажника на тавана на колата и излезна извън града. Към 4:30ч. типото избухна в пламъци. След около час беше просто купчина изгорял метал.

_________________
Rider of Last Shadow

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 29 Сеп 2012 11:48 
Offline
318is driver
Аватар

E30: ''Реди'' с М50Б25
Местоположение: София
Регистриран на: 26 Сеп 2012 20:23
Пол: Мъж
Мнения: 91
За пръв път да чета история с такъв интерес :) доста добре е написано хумористично на моменти и с брутален край ,.....най ми стана жал за 30-ката :(

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 29 Сеп 2012 12:48 
Offline
Пияният Майстор
Аватар

Регистриран на: 28 Сеп 2012 11:06
Мнения: 82
Тая история на пантата я бях чел преди време в павъра...Изумен съм от автора много добре браво (y)

_________________
Което не става с акъл,става с мощност :)
Ако с мощноста(чука) не стане,потърси по знаещи :)
Ако не можеш да го оправиш не го чупи повече!!!

M40 RIGHTNESS.
if you can get to 6500rpm, nobody can hear your tappets.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 29 Сеп 2012 14:44 
Offline
Баш Майстор
Аватар

E30: 88' 320i
Местоположение: Nubiru
Регистриран на: 27 Сеп 2012 00:54
Пол: Мъж
Мнения: 65
Хах да, и аз я четох в повер-а мнооого добра историйка.

_________________
84' 318i coupe EX
89' 318is coupe EX
89' 324td touring EX
84' 325i coupe EX
89' 318iA saloon EX
90' 324td touring EX


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  Страница 1 от 1
 [ 4 мнения ] 

Time zone: Europe/Sofia


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by Renegade