Switch to full style
Кой за каквото се сети и където го сърби - да си чеше крастата тук.
Добави отговор

Re: Въпросче

10 Яну 2018 14:54

Renegade написа:Аз също много често нарушавам ограниченията за скорост, правилата за изпреварване, престрояване и т.н., но гледам да го правя в извънградски условия и когато съм с едната от двете двуколки.

Изображение

Re: Въпросче

10 Яну 2018 16:39

Това "приключение" отпреди 5г. няма да го забравя, че ми струваше повече отколкото едни поръчкови бутала от Щатите. :hihi:
Отделно, престоях едно денонощие в безплатен "хотел" на родната полиция, която ме пазеше изключително добре, по-сигурен не се бях чувствал през живота си. :hihi:
Използвам възможността отново да изкажа големи благодарности, Ваньо, че тогава прибра 25-чката от Самоковско шосе. :thumbsup:
Както казах, не съм най-примерния шофьор, но по-важното е човек да си извади съответните поуки и да не повтаря грешките си. Аз се стремя да го правя, времето ще покаже дали съм успял. Не се гордея с постъпката си, но "урока" няма да го забравя за цял живот. Между другото и след този случай не успяха да ме свалят от МПС, защото просто се качих на друг вид основно МПС (Ямашката) и не е истина колко стрес съм брал и на колко стоп-палки не съм спрял... не си е работа, честно казано. Но от тогава явно развих някакъв "рефлекс" да не спирам на заптиета, когато съм на двуколка и по рефлекс го правя и досега. :hihi:

Лошото е друго, че като се кача на двуколка (особено ако е RR-a) и в момента, в който се измъкна от София, се започва с мега-простотиите. :hihi: На прав участък скоростта рядко пада под 200 км/ч, а често доближава и 300 км/ч, започват се едни изпреварвания без видимост в завоите, врене и слаломи между колите и прочие дивотии... Ако не беше толкова мъдра Черната Мамба (невероятни системи на АБС-а и Тракшъна), досега да съм се очистил поне 10 пъти минимум. Не съществува автомобил на света, която може да ти удари такава адреналинова инжекция като 200+ к.с. пистов мотор, който тежи 200 кила. Но както казах, там рискувам само собствения си живот.

Единственото нещо обаче, което не бих си простил никога, е да загине невинен човек (не дай си Боже дете) по моя вина. Затова колкото и простотии да правя извън града, в града си го давам леко и кротко и се стремя да спазвам максимално правилата за движение. Често изнервени шофЕри зад мен ми надуват клаксона, защото им се струва, че се влача и ме гледат мръсно като ме задминат, ама мен ми дреме на дедовия. Не че спазвам всяко ограничение и в града, но в сгъстена градска среда съм изключително внимателен, защото "децата нямат спирачки" и не само децата. Има възрастни хора с лоша ориентация за разстояния, превъзбудени тийнейджъри, напушени тийнейджъри, начерпили се тийнейджъри, заблеяни овци, които не могат да откъснат поглед от фейсбука на телефона, кучета, котки и т.н.

И мисля, че вече наближавайки около половин милион километра сумарно зад волана и върху двуколките, бих могъл да дам съвет на някои от по-младите колеги, точно защото не съм от най-примерните шофьори. От примерните, дето не са изпатили от нищо и нямат една катастрофа зад гърба си и си носят златния талон наистина като нещо, което е направено от злато, или тия съботно-неделните, дето се качват зад волана само за да идат до съседното градче или селце, няма много какво да научиш. Аз съм подкарал мотор на 12г. и кола на 13г. (естествено нелегално, по нощите в столичния квартал Мусагеница), овъртал съм се още като тийнейджър в деретата с една ладичка със заварен диференциал (2-3 пъти по таван, дойде пожарната, за да ме извадят), имал съм катастрофа с челен удар (не по моя вина), при която като по чудо имаше само един счупен крак на пасажер в другата кола, имал съм две катастрофи, при които са ме удряли странично (точно заради преминаване на червено от другата кола), които пак за щастие се разминаха без жертви. Виждал съм кола, забила се под тир, спрях за да окажа някаква помощ (докато другите коли се изнизваха като пръднали) и видях буквално прекършени назад предни седалки на шофьора и пасажера и отворени глави с мозъците навън... даже тогава и не разбрах, че е имало жена на задната седалка, разбрах го после от новините...

Няма да продължавам, защото ако започна да разправям и за черната хроника при двуколките и на какви сценки и на колко погребения на приятели съм бил, ще стане прекалено гадно. Но си мисля, че когато човек като с моя скромен опит на пътя (и особено интензивен с родната полиция :hihi: ) се опита да даде някакъв съвет на младите колеги, не е лошо да го послушат. :smokin:

Re: Въпросче

13 Яну 2018 00:01

Прав си колега в града определено трябва да се шофира с повишено внимание еле пък в София където могат да те ударят отзад докато караш в насрещното. Не съм минал нарочно на червено, а просто защото с моите спирачки щях да спра в средата на кръстовището. За високата скорост... отново няма човек каращ по ограниченията, но също така и града не е писта и не е голямото геройство да караш бързо в населено място. На всеки се случва, просто не трябва да мислиш толкова много как може да се случи на теб да удариш някой или да те удари някой аз поне така правя. Има си писти (макар и малко) има и магистрали където може да покажем силата и мощността на нашите машини и умения
Добави отговор