Нещо тотално объркахме понятията, ще се опитам да внеса малко яснота...
Скоростните кутии са няколко вида, познати досега на човечеството:
1. Ръчна кутия със синхронизатори и Н-тип на превключване, като между всяка предавка има неутрална. "Dog-leg" кутията спада към този тип;
2. Ръчна кутия без синхронизатори, а с т.нар. "dog rings". Превключвамето пак е Н-тип.
3. Ръчна секвенциална скоростна кутия. С "dog rings" и превключване R-0-1-2-3-4-5-6-5-4-3-2-1-0-R.
4. Механична скоростна кутия с електронно управление - всички видове DSG, SMG, S-Tronic и както там всеки си ги нарича, с двойни и тройни съединители, с електромагнитни актуатори, хидравлични актуатори и т.н. Като механика може да са със и без синхронизатори, което е ОПРЕДЕЛЯЩО за бързината им на превключване.
5. Автоматична скоростна кутия, с или без електронно управление.
Горните видове скоростни кутии се подреждат по следния начин по отношение на скоростта на превключване:
1. Механична скоростна кутия с електронно управление
2. Ръчна секвенциална скоростна кутия
3. Автоматична скоростна кутия
4. Ръчна кутия без синхронизатори, а с т.нар. "dog rings"
5. Ръчна кутия със синхронизатори и Н-тип на превключване
Ако всичко дотук е ясно, продължавам нататък.
Единствената скоростна кутия, която "сама" определя КОГА да включи дадена предавка, е АВТОМАТИЧНАТА скоростна кутия (нея повече няма да я разглеждам тук). При всички останали видове, водачът определя кога да се включи дадена предавка.
Който се е опитвал да кара малко по-спортно, най-вероятно е осъзнал, че момента и СКОРОСТТА на превключване на скоростите са от ИЗКЛЮЧИТЕЛНО значение за успешното владеене на колата при динамично каране. Сега ще подредя кутиите по степен на сложност за боравене във възходящ ред, демек последната е най-сложна за боравене при динамично каране:
1. Механична скоростна кутия с електронно управление
2. Ръчна секвенциална скоростна кутия
3. Ръчна кутия без синхронизатори, а с т.нар. "dog rings"
4. Ръчна кутия със синхронизатори и Н-тип на превключване
Следват няколко въпроса:
1. Бих искал да узная, точно по какъв начин се отслабва, прекъсва или не знам какво си, връзката на водача с колата, ако кутията не е точно ръчна, а с електронно управление? След като контролът върху момента на превключване и изборът на съответната предавка остава на водача?
2. Защо по-бързото превключване на предавки без съединител да е нещо по-лошо от бавното превключване на предавки със съединител? Който някога е карал пистов мотор, знае за какво говоря.
3. По какъв начин "борбата" със синхронната кутия помага на водача да се концентрира върху карането и да изпита по-голямо удоволствие от шофирането? Някой изпадал ли е в ситуацията от 3-та предавка да трябва да спира бързо и в същото време да трябва да вкара 2-ра, но понеже скоростта е доста висока, трябва да се изиграе една ръченица върху трите педала в краката и пак не се знае точните обороти ли си нацелил или синхрона ще каже "мяу" след още две-три такива превключвания? И аз за кутията ли да мисля в момента, за завоя ли, за спирачките ли? Ами и ако няма и ABS и тръгна да изравнявам оборотите с десния крак, а в този момент съм скочил на кучките на предела и самото движение с петата върху десния педал води до залюляване на целия крак и оттук блокиране на колелетата и всичко отива по дяволите в завоя? Състезателните ABS-и и те ли са измислени за лигльовци и прекъсват сакралната връзка между водач и МПС? Докато в същото време, ако разполагам с една от която и да е от другите кутии, левия ми крак няма да е зает да натиска безсмислено съединителя, заради тъпите синхрони, а ще е върху кучките, а десния крак ще изравни оборотите и скоростите си влизат мазно и бързо? Или ако съм с омразната електроника, десния крак само ще чака апекса на завоя, за да завари отнова газта...
Удоволствие от шофирането, казвате... какво означава това?
Навремето като се качвах за първи път на мотор, съм бил ебати и смелчагата, погледнато от опита, който имам сега. Нямаше никакво удоволствие от карането на мотор, всичко беше буквално борба с машината и луд късмет, че съм оцелял тогава... и то при несравнимо по-ниски скорости от тези, които развивам в момента с мотора като ме хванат лудите...
Удоволствието идва тогава, когато започнеш да владееш машината, а не тя теб. Когато я подчиниш до такава степен, че да изпълнява всички твои желания и приумици. Тогава идва удоволствието от шофирането.
Връзката с колата, казвате, се нарушавала... от какво се нарушава тази свързаност? От липсата на контрол върху машината, т.е. когато тя не го позволява. Това е високата позиция на седене в колата и креслата, които вече предлагат вместо истински седалки, това е кашкаваления волан, който се получава от безобразно меките и комфортни тампони по предното окачване (даже вече има шарнири с гумени шапки в шенкелите) и прецизираното налягане на хидравличното масло в рейката, така че не-дай-Боже някоя метрусексуална душица да не вземе да си изкълчи китчицата или да хване мускулна треска на мършавите си ръчички, това са комфортните пружини и амортисьори, заради които изгубваш връзката с пътя, това е увеличеното тегло и габарити на комфортната кочина, това е супер обезшумения двигател, на който почти не му чуваш оборотите вече, това е автоматът, който приплъзвайки, решава вместо теб кога да превключи нагоре-надолу и го прави с такова доволно отнемане на тяга и в двете посоки, така че да не разклати самочувтствието на нечий метрусексуален задник, това са бюджетните гумета с "оптимална" ширина и висок борд, отново за комфорт... това, не на последно място, е огледалцето в сенника на шофьора. Това са нещата, които ти ОТНЕМАТ контрола върху колата и първичното усещане за симбиоза с машината, за едно цяло.
Но това не е МЕХАНИЧНАТА скоростна кутия, при която ТИ решаваш кога да превключиш дадена предавка и дали да вкараш мотора в лютеницата или не! По-лесното и по-бързо превключване ти дава ПОВЕЧЕ контрол над колата. А повечето контрол над колата ти дава ПОВЕЧЕ удоволствие от шофирането. Надявам се, че всички ще се съгласите с последното.
За мен лично няма никакво съмнение, че ако една кутия ми позволява да превключвам по-бързо и по-прецизно предавките ПО МОЕ УСМОТРЕНИЕ, като по този начин ми остава повече ресурс да се концентрирам върху другите елементи на карането, а не да се "боря" с нея или да я страхувам, аджеба ще издържи ли на тоя стил на каране или не, това е по-добрата кутия, независимо дали вревключвам с пера зад волана или бутам един лост напред-назад. Левия крак на спирачката, десния на газта - това е. Другото е за "круизване", както обича да се изразява Паварския мод на чист български.
Който е разбрал какво искам да кажа - разбрал, аз приключих с разясненията по този въпрос.
https://www.youtube.com/watch?v=7tgtr5rarzYhttps://www.youtube.com/watch?v=Z7YGVEMlHPshttps://www.youtube.com/watch?v=8FGvPFOfKsoАз лично съм благодарен за поясненията ти (както винаги), но единственото нещо, което мен лично ме дразни e това,
колкото ДСГ или СМГ (с нормалната ръчка, дори и "кучешко краче" да е) винаги имаш т. нар-та "learning curve" (на чист български), която ти позволява да се усъвършенстваш, докато контрола при компютъризираните кутии се свежда до това да натиснеш 1 копче или перце и това е (да, няма шанс за "mis-shift", но няма и предизвикателство). "Heel and toe" и "left foot braking" са техники, които са трудни в началото, но въднъж усвоени предоставят неизмеримо повече удоволствие при шофиране от дори и най-бързата "умна" кутия. Там се крие намаленото удоволствие от шофирането (когато се придържаме към НЕ!-състезателни цели, където бързината не е на първо място). В единия случай всичко заваси от уменията на шофера, а в другия, от софтуера, например. Хипотетично, ако вземеш Ари Ватанен и го сложиш в модерна рали кола, много по-бързо ще и достигне потенцяла, отколкото ако сложиш Льоб във Форд Ескорт Марк 2 (или Опел Манта). Ясно е, че когато всичко ти е асистирано (като във Ферари 458), дори и шимпанзе да си, пак можеш да си Ужасно бърз. Някой системи можеш да ги изключиш, да, но перцата зад волана, не. Нека съм по-бавен от някой Шумахер "wannabe", поне знам, че всичко зависи от мен (в по-голяма степен), а не от технологийте, с които разполагам.