|
"Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си"
На 18 юли се навършват 177 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
Той е роден в подбалканското градче Карлово в бедно семейство, в което твърде млад на Васил Кунчев му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий.
Както пише поетът Иван Вазов за него: "Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!".
Васил Левски напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в първата българска легия. Той се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.
Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация.
Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че "Нашето дело зависи от нашите собствени усилия". Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер - "Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее".
Апостолът на свободата е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен "там близо край град София" на 19 февруари 1873 г.
Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.
Парадокс и до днес остава фактът, че българите отбелязват повече обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождеството, защото след смъртта си Левски възкръсва в народната памет.
Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите, аскет и борец срещу корупцията, както сега е модерно да го наречем, без самият да е корумпиран.
"Нашата работа зависи от нашите собствени усилия", "Народната работа стои над всичко", "Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате", "От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи", "Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва", "Времето е в нас и ние сме във времето","Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си". Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на българската свобода Васил Левски.
П.С. Всеки ден се стремете постъпките ви да са такива, че да не обезсмислят смъртта на Апостола. Полкон пред най-великия.
_________________ Rider of Last Shadow
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
